ОМРА̀ЗНИЦА

ОМРА̀ЗНИЦА1 ж. Разг. Жена, която буди, предизвиква омраза. Както я [Орлица] гледаше, погледът ѝ [на стрина Крема] току стана зъл. — Омразнице! — изведнъж избухна тя. — Не омръзна ли ти! Ризата ще си дерна от теб! Ил. Волен, ДД, 86.

2. Жена, която сее омраза, вражда, раздор между хората. Тя от сега.. е станала една малка присмехулка и хубава клюкарка.. Лека-полека хората ще я познаят, що е за омразница и откак омразят нея, най-сетне ще замразят и тебе, че и мене. Ил. Блъсков, РК, 10. Вярваха на злоезичната омразница.., като виждаха бледото, прозрачно лице на Биляна, дългите ѝ коси, големите ѝ тъжни очи. Д. Талев, С II, 192.

ОМРА̀ЗНИЦА

ОМРА̀ЗНИЦА2 ж. Диал. Омразниче (в 1 знач); омразилка. Коса коси, три откоса кара: / един откос дръта дятелина, / другий откос билка омразница, третий откос смил и босиляк. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 362.

Списък на думите по буква