ОМРАЗНИЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМРА̀ЗНИЧЕ, мн. ‑та, ср. 1. Растение с космати листа и стъбло и тръбовидни жълтеникави цветове, което според народните вярвания има магическа сила, предизвиква омраза между хората. Само тъдява виреят бяла ралица.., телчарка, омразниче, пропадниче. В. Караманчев, ЧЗ, 63. ^● В съчет.: Биле омразниче. Нар.-поет. — Етървица по-стара от мене! / Дали знаеш биле омразниче? / Да омразим сестрица Янинка, / да я бракя толко не милуя, / да я бракя толко не купуя. Нар. пес., СбНУ II, 58.

2. Само ед. Бот. Род двугодишни или многогодишни тревисти растения от сем. грапаволистни, от които в България растат 7 вида. Onosma.