ОМРАЗНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМРА̀ЗНО нареч. 1. С чувство на омраза, ненавист; ненавистно. Старата тежка врата изскърца и на рамката ѝ застана зет му. Беше настръхнал.., потреперваше и пробитата му сламена капела, а мънинките му очички святкаха омразно и зло. С. Северняк, ИРЕ, 36. Така да отговаряме и да се оправдаваме, значи, да са смееме подло и омразно над неговите [на народа] мъченически страдания и нечувани теглила. НБ, 1877, бр. 59, 230.

2. Като сказ. опред. обикн. при лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се изпитва чувство на омраза. Щом го условиха за учител, той още същия ден тръгна да си търси жилище. Омразно му беше да живее в нечистия хан и по цели нощи не спеше от дървеници. Д. Талев, ПК, 75.