ОМРАЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОМРАЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; омрача̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. Помрачавам, замрачавам; омрачнявам1. Сърцето ѝ заби изведнъж бързо, нахлулата кръв разрумени лицето ѝ.. Ала едновременно, като сянка от облак, тъпа скръб се промъкна отнякъде и омрачи нейната радост. Ст. Загорчинов, ЛСС, 20. Тежката грижа, която омрачавала челото му, била по-тъмна и от тъмните столетни бори. А. Страшимиров, А, 194-195. омрачавам се, омрача се страд.
ОМРАЧА̀ВАМ СЕ несв.; омрача̀ се св., непрех. Диал. Помрачнявам, помръквам, смрачавам се; омрачнявам2. Шумът в ресторантчето веднага стихна. Слънчевият ден сякаш се омрачи. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 428. Неговото хубаво настроение се омрачава донейде от това, дето сполуката му не е пълна. Т. Влайков, Съч. III, 260. Челото на пратеника се омрачи, а потрепера и гласът му. А. Страшимиров, Съч. , 365.