ОМРЪ̀ЗВАНЕ

ОМРЪ̀ЗВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от омръзвам и от омръзва ми. Две нови прозявки подчъртаха тоя диалог. Кардашев забеляза тогава, че същите знакове на омръзване правеха повечето румени уста на предната линия на ложите. Ив. Вазов, Съч. Х, 69. Понякога ме обхващаше истинска мъка, че тъй много я познавах — до омръзване, до скука. Г. Райчев, Избр. съч. I, 36.

Списък на думите по буква