ОМРЪ̀ЗНУВАМ

ОМРЪ̀ЗНУВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); омръ̀зна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Омръзвам. От какво е произлязло това [неправилно учение]? От незнанието на учителя как да са земе за работата.. Сетнината на такова едно учение е, че на детето му омръзнува и училището, и сичко, дето му напомнюва за него. Р. Каролев, РЗМ, 5. Географията не е наука, която си играе само с имена, която омръзнува на детето, която е безполезна. Ч, 1874, бр. 2, 30.

ОМРЪ̀ЗНУВА МИ несв. (остар. и диал.); омръ̀зне ми св., непрех. Омръзва ми. От нямане работа хваща да ми омръзнува и светът. АНГ, кн. 1, 26. Самият процес на прочитанието, наистина, може да заинтересува детето един-два пътя, но отпосле — омръзнува му. ПСп, 1871, кн. 4, 118.

Списък на думите по буква