ОМРЪКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМРЪ̀КВАМ, ‑аш, несв.; омръ̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Диал. Замръквам. Чума бие наше село, / кой омръкне — не осъмне, / що осъмне — не омръкне. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 181. Смиля мома смил по гора брала. / Бером, бером, гора омръкнала, / шетом, летом, друми погрешила. Нар. пес., СбНУ ХLV, 368.