ОМЪДРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОМЪДРЯ̀ВАМ1, ‑аш и умъдря̀вам, ‑аш, несв.; омъдрѐя, ‑ѐеш, мин. св. омъдря̀х, прич. мин. св. деят. омъдря̀л, ‑а, ‑о, мн. омъдрѐли и умъдрѐя, ‑ѐеш, мин. св. умъдря̀х, прич. мин. св. деят. умъдря̀л, ‑а, ‑о, мн. умъдрѐли, св., непрех. Помъдрявам. Умря старецът. А не остави книга, ни каза някому думите на своя опит. Той умря мъдър, но светът не омъдря след него. Н. Райнов, БЛ, 178. Човек като застарее, или омъдрее, или съвсем изкуфее. Г. Манов, КД, 30. Колкото глупав и лаком да е човек.., вече сякаш омъдрява поне да разбере, че тая ябълка не е за наяждане, не е да лапнеш наеднъж парчето и с опулени очи да поглеждаш веднага за второ. Б. Геронтиев, Б, 77. Юлване, не забравяй, че кръвта е / у младия непрекипяло вино. / Насреща му не тръгвай, остави го, / ще прекипи той и ще омъдрее. Г. Райчев, ЕЦ, 15.
ОМЪДРЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; омъдря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. и диал. Въздействам на някого да стане мъдър, разумен; омъдрям. Тук-таме той [авторът].. е казал и някои работи съвсем известни, но това не може нито да заблуждава, нито да омъдрява един безпристрастен критик, за да търси работи, които нищо общо нямат с достойнствата на една научна идея. Пряп., 1903, бр. 16, 3.
ОМЪДРЯ̀ВАМ СЕ несв.; омъдря̀ се св., непрех. Остар. и диал. Помъдрявам; омъдрявам1, умъдрявам (Н. Геров, РБЯ).