ОМЪДРЯ̀ВАНЕ

ОМЪДРЯ̀ВАНЕ1 и умъдря̀ване ср. Отгл. същ. от омъдрявам1; помъдряване. Димо беше прекрачил неусетно и вече безвъзвратно от слънчевата морава на юношеството в пропастта на житейските изпитания и омъдряването. Г. Манов, КД, 54. Порастването на критерия у самите писатели.. при настъпилото омъдряване — ето я почвата, от която трябва да израснат.. големи, вълнуващи произведения. ЛФ, 1958, бр. 16, 6. Дано смогна да го [житието] подредя с малко суета, без да щадя гордостта си, защото, макар че от умъдряване окото ми не трепва от най-откровени признания, пак ще поизлъжа, ако не за друго, поне да го украся тук-там. Ем. Станев, А, 8.

ОМЪДРЯ̀ВАНЕ

ОМЪДРЯ̀ВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от омъдрявам2 и от омъдрявам се; омъдряне.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

Списък на думите по буква