ОМЪКВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМЪ̀КВАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от омъквам¹ и от омъквам се.

ОМЪ̀КВАНЕ², мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от омъквам² и от омъквам се.