ОМЪ̀ЛВЯМ

ОМЪ̀ЛВЯМ СЕ, ‑яш се, несв.; омълвя̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, св., непрех. Индив. Продумвам, обаждам се. — На години го [слугинчето] бива — омълви се Дако, — драгоманинът казва, че по Коледа подкарало осемнадесет. Г. Райчев, ЗК, 25. Когато Гунка се омълвяше плахо, че ѝ създава грижи, тя [баба Марга] я прекъсваше със смях: — Не бой се, Гунке! Аз трябва да ти благодаря; ти ме съживи, върна ме към младините. Г. Райчев, ЗК, 188.

Списък на думите по буква