ОМЪНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМЪ̀НВАМ, ‑аш, несв.; омъ̀на, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. омъ̀нат, св., прех. 1. Мъна докрай, изцяло всичко. Като омънаха конопа, Станка разкърши отмалелите си ръце. Г. Караславов, ОХ I, 194. Кога омънали лена, зели да го приснимат на гребенци. Д. Манчов, БЕ II, 21-22.

2. Диал. Окастрям (дърво и под.). Ако дойдат [селяните], ще омънат гората, дорде усетим и ще я пренесат по домовете си. Тогава иди съставяй актове. Ст. Даскалов, ЕС, 189.

3. Диал. За градушка — очуквам. Управителният съвет на стопанството отчиташе сеитбата. — Добре засяхме, само да се не стовари някой град да го омъне! — подхвърли Вандо шеговито. Ст. Даскалов, СЛ, 103. омънвам се, омъна се страд.