ОМЪРЛЯВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМЪРЛЯ̀ВЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от омърлявя и от омърлявя се като прил. Разг. Мръсен, нечист; изцапан, измърсен, оцапан, омърлян. Тия книги [романите] са окаляни, окъсани, омазани, омърлявени — знак за тяхната безкрайна, незапирна и безотдихна скитаница в службата им като съкровищници от наслада. Б. Ангелов, ЛС, 299-300. — Тебе питам, какво е това? — И ми пъха в очите една кибритена клечка. Неизгоряла, омърлявена — най-проста кибритена клечка. С. Северняк, ВСД, 152.