ОМЪРСЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОМЪРСЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; омърся̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да
стане мръсно, нечисто; измърсявам, изцапвам1, оцапвам. — Омърси ми двора — каза тя и се наведе да мете. Й. Йовков, АМГ, 65. Настаних го да седне на един стол — не искаше да легне, защото ще омърси леглото. П. Славински, МСК, 55. — Защо си ми докарал тоя пияница тука? Я го дигни по-скоро, че ще омърси канцеларията. Ст. Чилингиров, ПЖ, 64.
2. Прен. Разг. Опорочавам светостта, чистотата, почтеността на нещо; осквернявам. Никога няма да си омърся перото в калта на клеветата. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 103. Подир месец-два оздравял и изоставил занаята си: "Омърсих го — рекъл, — не мога да му ям хляба." Д. Вълев, Ж, 138. Жената му внуши мисълта, че той е равен с Бога, отрови душата му с грях и омърси желанията на душата му. Елин Пелин, Съч. IV, 12. Величествената идея за балканска федерация те [балканските държавници] на първата стъпка я омърсиха и компрометираха. Г. Бакалов, Борба, 1919, кн. 4, 109. Може би други.. да са го смятали за безбожник, защото твърде рядко ходеше на черква. Но това той правеше.., защото не искаше да гледа своите свръстници, които тъй нечестиво омърсяваха дома Божий. Ил. Блъсков, ДБ, 13. // Накърнявам, отнемам нравствената чистота на някого. — Нима наистина щастието не се повтаря? — Не! — Нали зависи и от нас? — То трябва да бъде по-чисто от съня на детето — а ние и двамата сме омърсени от живота. Г. Стаматов, Разк. II, 66. Той е много подъл и нечист човек — самият контакт с него те омърсява.
3. Прен. Остар. Отнемам, поругавам честта на девойка, жена; изнасилвам, обезчестявам, опозорявам. Заптиите омърсиха жените им и направиха два душмана повече на царството. Ив. Вазов, Р, 33. Сега Добра виждаше, че беят не бе дошъл с толкова аскер само за да гони учителката. Ако е само за това, тя би му я дала в ръцете, за да омърси той и нея. Д. Талев, И, 350. омърсявам се I. Страд от омърсявам в 1 и 2 знач. В света всичко може да се омърси, но музиката остава чиста. К. Петканов, В, 106. II. Възвр. от омърсявам в 1 знач.
ОМЪРСЯ̀ВАМ СЕ несв.; омърся̀ се св., непрех. 1. Ставам мръсен1, нечист; измърсявам се, изцапвам се, оцапвам се. Никой цвят не може да бъде така чист. И никой цвят не може така да се омърси.. като белия. Бл. Димитрова, Лав., 13.
2. Прен. Загубвам чистотата си, светостта си; осквернявам се. Думата "другари" не споменавахме помежду си дори ние. Толкова чиста ни се виждаше, че не смеехме да я пуснем в обръщение — ще се омърси! А. Гуляшки, ДМС, 30. Ако ся измаме някое дете да продума българско слово в гръцко училище, казоват, че ша се омърси гръцкото училище. АНГ I, 54. // Накърнявам нравствената си чистота, морал с непочтена, недостойна постъпка, с престъпление; опетнявам се. Докато отначало той изпитваше само нравствени угризения, че е извършил престъпление и се е омърсил.., сега той се уплаши и от последиците. Ст. Даскалов, СЛ, 280. Съжалих за всичко, ала късно. Не за парите! Не за опустелите му пари, а за това, че с лъжа се омърсих. Н. Хайтов, ДР, 119. Кръстанов: — Не се ли усещате всички някак пречистени... Сякаш дъждът на бурята изми душите ни. Катя: — Защо говориш за всички?... Има хора, които не са се омърсили с нищо. Д. Димов, ЖСМ, 88.
◊ Омърсих (ще омърся) въжето. Разг. Бивам (ще бъда) обесен. "Тъй ще я караме, защото нашата работа се не знай как ще се посрещне: дали ще омърсим въжето, или прегризем, не се знай." М. Кънчев, В, 356. Омърсявам си / омърся си ръцете. Разг. Извършвам нещо непочтено, подло, нечестно. — Мислиш, че ме е страх от тебе ли? Ръцете си пазя. — Ти вече ги омърси. И никога няма да можеш да ги изчистиш. П. Петков, ПЛ, 50.
ОМЪРСЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; омърся̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., непрех. Остар. и диал. Давам на някого да яде блажно, мръсно2 през пости; облажвам, облажавам1, наблажавам1.
ОМЪРСЯ̀ВАМ СЕ несв.; омърся̀ се св., непрех. Остар. и диал. Ям блажно, мръсно2 през пости; облажвам се, блажа1, наблажавам се. От цялата дружина само отец Кирил се удържа да не яде от киселото конско месо.. Като духовно лице не искаше да се омърси със забраненото месо. З. Стоянов, ЗБВ II, 207. // Разш. Ям блажно, мръсно2; облажвам се. Как така стана, та по-рано имахме и за назе си, и за държавата свине, а сега караме Коледа, без да се омърсим с месце! Ст. Даскалов, СЛ, 268. До двегодишната им възраст не ги [децата] хранят с месо или с каквато да е блажна храна.. Но най-строго ги пазят особито от месо: защото грехота е, казват, да се омърси (облажи) малко дете до две години. СбНУКШ III, 28.