ОМЪЧНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОМЪЧНЀН¹, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Остар. и диал. Прич. мин. страд. от омъчня¹ като прил. Затруднен, усложнен, труден. Вечерята бе голяма изненада за него.. Влайков се помъчи да я отклони.., че въобще при омъчнените условия на нашия политически живот съвестно е да се правят каквито и да било чествувания. СбЦГМГ, 395.

ОМЪЧНЀН², ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Натъжен, нажален. Очите ѝ бяха червени, сбръчканото ѝ лице — омъчнено, устните ѝ потрепваха още като след дълъг плач. Н. Каралиева, Н, 6. Станкул растеше — млад и хубав като фиданка. Гледаше го баба Нягулица и в омъчнената ѝ душа се вмъкваше радостчица. Ст. Марков, ДБ, 62. Търпях, трупах мисли, скръбна и омъчнена беше душата ми и със злоба я пазех от чужд поглед. Ем. Станев, А, 77.