ОМЪЧНЯ̀ВАМ

ОМЪЧНЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; омъчня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. и диал. Затруднявам (във 2 знач.), усложнявам нещо. Със своите крути действия срещу турската държава те все повече омъчнявали живота на македонското население. Х. Бръзицов, НЦ, 298-299. Неизменно оставаше на службата си. И все тъй неизменно оставаше мъчител на беднорията с неизбродните си параграфи, наредби, заповеди.., грижливо подредени в папки — само за да омъчнява и най-простите работи. П. Славински, ПЗ, 95. омъчнявам се, омъчня се страд.

ОМЪЧНЯ̀ВАМ СЕ несв.; омъчня̀ се св., непрех. Остар. и диал. Затруднявам се (във 2 и 3 знач.), усложнявам се.

ОМЪЧНЯ̀ВАМ

ОМЪЧНЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; омъчня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., непрех. Диал. Изпитвам мъка, тъга; натъжавам се, нажалявам се, омъчнявам се. — Ти усещал ли си мъка в сърцето си? — Че има ли сърце, което да не е омъчнявало? — учуди се непознатият. М. Яворски, ХСП, 51.

ОМЪЧНЯ̀ВАМ СЕ несв.; омъчня̀ се св., непрех. Натъжавам се, нажалявам се; омъчнявам2. — Отивам вкъщи. Може да се забавя, чакай ме. — Сама ли трябва да се прибирам? Обеща тая неделя да сме заедно през всичкото време — омъчни се Добринка. Ст. Мокрев, ПСН, 132.

Списък на думите по буква