ОМЯ̀СВАМ, ‑аш, несв.; омя̀сам, ‑аш, св., непрех. Диал. 1. Подобен съм, приличам на някого или нещо; мязам.
2. Приличам, подхождам на някого; мязам. Омяше [прилича] ти това, убил те Господ! Клетва, СбНУ ХI, 165. омясваме си взаим. от омясвам в 1 знач.
— От гр. }μοpαζω.