ОН —Речник на българския език — алтернативна версия
ОН, она̀, оно̀, мн. онѝ и онѐ, лич. местоим. Остар. и диал. 1. Той. — Бре момци! — говори друг, вцепенен от радост. — Бре момци, он ли е царо, бре! Он ли е, а? Й. Йовков, ПК, 81. Грозданка е наша селска слава — кахър чуждоселски. И кой я не знае, он не ни завижда. На бой она е средна. Елин Пелин, Съч. V, 88. Ако правителството не склони на тия изменения, допълнения и поправки, оно може да го [закона] внесе повторно,.., с обяснения и забележки. ПОУ, 18. Горните 12 букви, секой ден ще са редят на поличките на черната дъска от учителя, който ще ги показва срещу учениците си, а они ще ги произносят по звучната метода. Р. Каролев, РЗМ, 14.
2. Онзи. Блажен он, който,.., не работи освен мековитата и плодородна земля на едно дете добре родено. Ч, 1871, бр. 9, 286. Тии [училищните директори] имат право и сами да плащат в Одеса, что ся отнася до училище от она сума. ЗВЕ, 8. Жени и деца минаха по-напред, а мъжето после. Но излазянието им [от ладиите] биваше толкова стремително и купно, що они, които бяха поставени да ги четат, не можеха нищо да сторят. Г. Кръстевич, ИБ, 127. Откак видях аз оно лице красно, / откак светна воз
мен оназ звезда, / оттогава ми е на свет все тясно, / оттогава съм в мъка и беда! Й. Груев, Г, 23.
◊ Във (во) време оно̀. Остар. Книж. Много отдавна, някога си. Старите хора разказват, че във време оно глутница вълци подгонили горе в планината един елен. А. Каралийчев, СР, 116. Во време оно, когато Саваот ходел още по земята,.., хрумнала му основателната, но страшна идея, да запали Содом и Гомор. Хр. Смирненски, Съч. III, 33. Во време оно, както сегашний свят, имало си е и то разговорите. Плутарх,.., както Атиней и Диоген Лаерс са правили разговори, както нашите днес. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 17. От време оно̀. Остар. Книж. Отпреди много време. Петко Каравелов сега е централна личност в политическите борби. Той ходи "мръсен, неумит, с рошава брада, с бяла връзка от време оно, руски стар цилиндър и фрак", но той знае донякъде немски, английски, френски. А. Каралийчев, ПГ, 203. Какво да спомена / аз за ракиите, що в зимника си крие / от време оно? К. Христов, ЧБ, 232.