ОНАКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОНА̀КА̀ нареч. 1. Остар. и диал. По оня начин, иначе. Кога да смесиш млякото с вода, требува на превареното охладено мляко да прилееш топла вода, а не наопаки, зачтото само онака млякото добре ще ся смеси и спои с водата. Й. Груев, КН 7 (превод), 78. "Море, я да му поможеме [на момчето], .. за да му напредне, оти срамота йе за нас да го остаиме онака." СбНУ Х, 133.

2. Разг. Обикн. в съчет. така...онака. За означаване, че нещо се извършва по един и по друг начин, че се опитва да се извърши по няколко начина; тъй...иначе. Опитвам се да скоча, както правя винаги, ха така, ха онака, но не мога и не мога. Лежа прикован на

постелята. Завива ми се свят. С. Таджер, ПНМ, 59. — Всички са се разприказвали: — Пендев Костадин така щял да направи, онака щял да стори. К. Петканов, СВ, 113.

3. Диал. Нататък. Ми отишъл по̀-онака, / ми я нашъл негва майка. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 365.

◊ Ни така, ни онака. Разг. За означаване на безизходно положение. Кига се върнул човекът бил млого нажален.. Стра [страх] га било да не би некико девойкята наистина да се погуби. А па да не ю га даде [подаръка], че да я разсърди. Ни така, ни онака. СбНУ ХLIХ, 431.