ОНАКЪВ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОНАКЪ̀В, онака̀ва, онако̀ва, мн. онакѝва, показ. местоим. като прил. Разг. В съчет. с такъв. 1. Който е различен от посоченото в първата част или в предходното изречение, или от това, с което се сравнява; инакъв, друг. Защо например аз не спя нощем, а жена ми спи? Защо? — Такива ѝ са нервите. — А защо моите нерви са онакива? — Въпрос на характер. К. Калчев, ДНГ, 154. — От хората зависи да турят в такъв или онакъв ред живота си — пое му думата Никола Попов. А. Страшимиров, Съч. I, 252.
2. Който е като, който има качествата, характеристиките на отдалечен предмет. — Дай ми такава кафява прежда, като онакавата на най-високия рафт.
◊ Такова-онакова (такива-онакива). Разг. Израз, който означава преразказване на неясно, уклончиво обяснение при избягване на категоричен отговор или обяснение за нещо неизпълнено. — Ти се заемаш с настаняването на гостите. Коли, настаняване, всичко да е точно. После да ги нямаме такива-онакива. △ "Такова-онакова..." — сядай си! Пак нищо не си учил. Такъв и онакъв; такъв-онакъв. Разг. 1. Неопределено какъв, някакъв; такъв и такъв, еди-какъв (си). Аз мислех си, че се променям, / че съм такъв и онакъв, / но бавно всичко чуждо в мене / изми коравата ми кръв. А. Германов, М, 103. Сега човек долу-горе и с приказки може да мине за такъв-онакъв. Но тогава ще се гледа какво може да прави. По туй ще ни определят цената. М. Яворски, ХСП, 194. 2. Който е с лоши качества и прояви. — Ала и аз имам кого да тача,.., — извика гръмко разбойникът и пак удари с пестницата по масата. — Такъв и онакъв, ама Новак има душа, има сърце. Ст. Загорчинов, ДП, 478. Такъв и онакъв, ама колко за това, бива си го, дявола недни! Т. Влайков, Съч. III, 257. Бойчански няма да ме пожали. Ще ме нарече такъв и онакъв .. и ще ме снеме от поста председател на стопанството. И. Петров, МВ, 90. Някои от жените облажаваха буля Петровица, а някои я съжаляваха. — Такъв-онакъв, ама приносник. Ст. Чилингиров, ХНН, 17. Криводренски: Парите му имат ум и за него. Такъв-онакъв, хората му се смеят, ама той [Големанов] се вре между тях и пак го слушат. Ст. Л. Костов, Г, 21. 3. Като обръщение към някого, който има лоши прояви, постъпки. "А бре, вие такива-онакива,.., какво ме гледате като ударени". Н. Попфилипов, РЛ, 31. "Що, Марминех ли, вика? Къде са ти очите, такъв-онакъв? Марминех, дето си купи още една танцувачка. Н. Русев, П, 171. ...такъв, ...онакъв. Разг. Обикн. в съчет. със собствено име. В преразказана характеристика, факт или цитирано съобщение — за означаване на някого или нещо с лоши качества, прояви, характеристики. Те викат Иречек такъв, Иречек онакъв, — "да ме прощавате — викам — не е тъй." Ал. Константинов, БГ, 41. Тъщата като забърбори — Стоилка такава, вика, Стоилка онакава. И на съне да ти дойде, вика, ти пак да я разпъдиш. Елин Пелин, Съч. II, 24. Тошо такъв — Тошо онакъв, ама ..: като Тошковата нива — ни една нива у село. М. Георгиев, Избр. разк., 130. — Такива били приказките ми, онакива били. Ама ще ставаш кърджалия с парите от моите приказки. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 169.