О̀НБАШИЯ

О̀НБАШИЯ, ‑ията, зват. о̀нбаши, мн. ‑ии, м. Остар. Воен. 1. По време на османското владичество у нас — полицейски началник в малък град или началник на воен‑

но подразделение от 10 души; десетник. Първо и първо той [човекът] трябва да е прост солдатин, тогава, ако е достоен, става онбашия. А. Панов, Напр., 1875, кн. 4, 47.

2. Лице, което има такъв чин. Влизам, гледам и тозчас обаждам дръзновено на онбашията, че у вас има разбойници. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 33. Той [беят] излезе вън и каза да повикат онбашията, който беше началник на спрелия се в тоя двор аскер. Д. Талев, И, 350. Там, пред двора, .., се видеха турци: един онбашия с дълги, увиснали мустаци и двама заптии; те седяха приклекнали, подпрени на дългите си пушки. До тях с отпуснати юзди, пръхтяха конете им. Ст. Дичев, ЗС I, 275-276. Според разказванието на очевидци, панагюрският онбашия Даул вървял начело на палачите. З. Стоянов, ЗБВ II, 156. — Хой та тебе, стар стананик, ний си имаме онбашие, / онбашие кон да седлай. Нар. пес., СбНУ Х, 4. Пазарджишките първенци повикаха миралаите, .. и онбашиите на бунтовниците, .., които ся турнаха под караул. Дун., 1876, бр. 1068, 1.

3. В обръщение или след собствено име — за назоваване на лице с такъв чин. — "Алън шуну" е лоша дума, онбаши! — каза хаджи Ахил. Ив. Вазов, Съч. VI, 166. Отдели се от редицата на общинарите Аврам Немтур и пристъпи към началника на заптиите: — Раджеб онбаши, защо да пущаш народа? Отиваме да прочетем молитва на мястото на новата църква. Д. Талев, ЖС, 186.

— Тур. onbasi.

Списък на думите по буква