ОНДАЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОНДАЛЪ̀К, мн. ‑ци, м. Остар. Вид данък от земеделски произведения, равняващ се на една десета от общото количество; десятък. — Наистина, бачовата, сичките хора казват, че много масторски си сбирал ондалъците повън, хеле пак за бегликя, йоще по ти прилягало. Т. Шишков, ГМ, 27.

— От тур. ondalik.