ОНДУЛАТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ОНДУЛА̀ТОР¹ м. Спец. 1. Телеграфен апарат с по-голяма скорост на приемане с вълнообразна линия за записване на сигналните знаци, употребяван при дълги кабелни линии и при радиотелеграф.

2. Уред за къдрене на коси.

— От фр. ondulateur.

ОНДУЛА̀ТОР² м. Спец. Лице, което работи с такъв апарат.

— От фр. ondulateur.