ОНЕМЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОНЕМЯ̀ВАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от онемявам¹. По-често докачването на кривото гърло се забележава с една кашлица, със свиркаво дъхане и с онемяване. Ив. Богоров, СЛ, 47. Неговият жив темперамент не би му позволил да се самоосъди на онемяване, а богатите му творчески възможности щяха да му покажат пътищата за стигане до сърцето и ума на своите многобройни читатели. Г. Бакалов, Избр. пр, 441. На силите езически те [езичниците] имаха поне свободата песни да измислят.. А сега — пълно онемяване и безсилие пред бога. О. Василев, ЖБ, 34. И един ден живото и весело кречетене на толкова си воденици, .. — замлъкна.. Разтъжи се угрижено селяшкото сърце. Уплаши го това онемяване на водениците. Елин Пелин, Съч. I, 166.

ОНЕМЯ̀ВАНЕ², мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от онемявам² и от онемявам се.