О̀НЗИ

О̀НЗИ, она̀зи и (съкр.) она̀з, онова̀, мн. онѐзи и (съкр.) онѐз, вин. оного̀ва и (рядко) оного̀зи, (съкр.) оного̀з, дат. (рядко) оному̀ва (само за лица в м. р.) и о̀ня, она̀я, онова̀ и (разг. съкр.) ону̀й, мн. онѝя, показ. местоим. I. Вместо прил. 1. За посочване на лице или

нещо, което се вижда, но е по-далеч, отдалечено е, не е в непосредствена близост до говорещия. — Две каси джин, сандък сухари, ей от ония трюфели — .. — изреди едрият мъж с разкошна черна брада. Г. Друмев, УКР, 12. — Ето, онази къща е на господин Чакалов, каза Цонка на сестра си. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 77. Таз чаша се за господаря пази! / За госта му ще бъде там онази. К. Христов, В, 150. Подай ми онази тенджера, не тази дето е до тебе, а онази — на горната полица. // За посочване на единия от два елемента, части, съставки, който е по-далече от говорещия. Ако не си копал лозе, гледай мене;.. Захванахме да копаем. Тя [жена ми] напред .., аз да не остана подире и да я настигна .., не виждахме как отивахме на онзи край. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 22. Хай, хай, че на край, на онзи край. П. Р. Славейков, БП II, 192.

2. В сложно съст. изр. с подчин. опред. изр. с който, дето, където и под. За подчертаване на лице или нещо от главното изречение, което се пояснява в подчиненото; този. Отивайки сам на плажа, Филип усети оная смучеща тъга, която бе донесъл със себе си от своето софийско ежедневие. Ем. Манов, БГ, 52. Тази жена беше с онез хора, дето си мелеха брашно вчера. Й. Йовков, ВАХ, 177. — Учителите са дошли вече — каза Кръстю на жена си с онова чувство на радост, с което се говореше за идването на щъркелите през пролетта. Г. Караславов, ОХ I, 8. О, морни бледолики братя, / камбанен зов лети над нас, / вестяващ онзи светъл час, / когато в огнена разплата / победата ще увенчай / пламтящий меч на първи май. Хр. Смирненски, Съч. I, 113. Познавате ли онзи хубав бряг, / където спират волни, белогриви, / вълните луди, своя вихрен бяг. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 149. Онзи грош е най-хубаво похарчен, с който четири се запазват. Погов. Ето онова момиче, което пее като славей. △ Една е онази жена, която обича безкористно — майката.

3. За посочване и уточняване на лице или нещо, което не се вижда, не е налице, отдалечено е в пространството и (или) времето за говорещия, но обикн. е известно и познато, както за говорещия, така и за събеседника; познатия, предишния, същия. — Чия дъщеря е таз хубавица,.. — На Димчо кехая от Жеруна. — Димчо кехая? Богатият онзи чорбаджия с многото овце? Й. Йовков, СЛ, 36. Не беше вече онзи Бойко той, / на всички драг. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 154. Какви намерваш радости в онази глухота, / в онази дива висота / в онази грозна самота? Ст. Михайловски, Съч. I, 3. Трябва да ти кажа,.., че там ще ме чака една тъмноока девойка,.., с която делихме трудните часове от ония години. Л. Александрова, ИЕЩ, 365.

4. За посочване на лице или нещо, което е различно от известното, споменаваното; друг. Няма портретът на дядо — ни тука ни в онази къща. Г. Стаматов, Разк. I, 77. — Аз съм агитатор в онази околност сега. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 70. — А где ги онез? — Някъде се молят, — защото тия антихристи и те се молят на някакъв господ. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 142. Лесно си решил тоя курс да не посещаваш редовно, оня — няма да го слушаш изобщо, но после не ме търси да ти помагам за изпитите.

5. Разг. За подчертаване на дадено лице, предмет или ситуация, които се характеризират с нещо необичайно, изключително. Аз с тебе ще тръгна — бодър и смел — / към онзи незнаен предел. Д. Дебелянов, С 1936, 34. Ти помниш ли / морето и машините, / .. / И онзи див копнеж / по Филипините, / по едрите звезди / над Фамагуста? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 32. Големанова: ... Отидох там и аз като на човек протягам ръка и казвам, каквото трябва да се каже, а тя като ме бодна с един зловещ поглед, че като писна оназ жена, аз в чудо се намерих. Ст. Л. Костов, Г, 38. И дигнали сме сватби — по цяла неделя! Ама де онуй време! .. Да гръмнат онези тъпани. П. Тодоров, И II, 6. Па гледам разтъжи се онуй дете. Ал. Константинов, БГ, 76. Разг. Обикн. в съчет. с ми ти. За още по-силно подчертаване на даваната характеристика. Пъргова: Е, какво каза инженерът за мината? Хаджиев: Щом слязохме от конете, сякаш с носа си подуши златото, че като се провикна онзи ми ти човек... мин дор.. мин дол.., разбирате, златна мина! Ст. Л. Костов, Избр. тв, 426. Отишъл дърварят най-напред при златаря, отворил вратата, разклатил дряновицата и рекъл: — Пух-пах! Че като се разиграла оная ми ти тояга по златарската гърбина, хубаво отупала всичкия прах от дрехата му. А. Каралийчев, ТР, 110. Че като казаха сега онези ми ти коне: ще бягаме — иди че ги спри. Й. Йовков, Ж 1945, 225.

6. В съчет. със същ. ден, нощ, вечер. Означава: а) Само ед. ч. Периодът преди този, който е минал току-що. Онзи ден ти телеграфирах да те поздравя с 80-годишнината, но с една кратка телеграма мога ли аз да изразя чувствата, които вълнуват душата ми. Ал. Константинов, Съч. I, 63. Онзи ден не бях ли аз! По-онзи ден не бях ли пак аз? Й. Йовков, Разк. I, 24. — Онази вечер, — .. — додоха си нашенци от скеля. Й. Йовков, ВАХ, 113. б) Период, който е по-отдалечен и неопределен в миналото. Берлин го помни и навеки ще го помни / в онези дни на свойте бури главоломни, / когато в боен ред / вървяха полк след полк из улиците шумни. Хр. Смирненски, Съч. I, 73. Ах, трижди по-добре да бе умряла / в онез безумно веселите дни, / кога изпратила ти бе съдбата / сърце със теб живот да подели! К. Христов, ВС, 15.

7. В съчет. със същ. миг, секунда, минута, седмица, година, век, епоха, хилядолетие, есен и т.н. Означава по-отдалечен и неопределен в миналото период. Онази година Димо Райнов, Драган и Павли, наши антимовчани са,.., те все с политика се занимават... Та ще ти кажа, дохождат тука, а оттук ще ходят в града. Й. Йовков, ВАХ, 34-35. В ония времена тоя млад човек.. можеше да стои над закона. Елин Пелин, Съч. IV, 28. Онези години, когато учителстваше в Родопите, бяха най-щастливите.

II. Вместо същ. 1. Посочва лице или нещо, което е отдалечено, не е в непосредствена близост до говорещия. — Я виж, онази там, със синия фустан, а? Ал. Константинов, БГ, 12.

2. В сложно съст. изр. с подчин. опред. изр. с който, що, дето, където и под. Посочва лице или нещо от главното изречение, което се определя, характеризира в подчиненото.Тя беше си навела надоле очите и беше се малко попричервила още щом влезе Ценко. Той беше онзи, що ѝ плени сърцето. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 221. Той беше наивен, доверчив и способен да даде душата си на онзи, който знаеше изкусно да го поласкае и подлъже. Елин Пелин, Съч. III, 16-17. — Индже ли? Ти виждал ли си Индже, старче? — Де ще го видя, синко? Онзи, който го е видял, не е оживял. Й. Йовков, СЛ, 141. От кандидатите [за патриарх] е бивал избран и утвърден онзи, който е наддадял най-голяма сума. Б. Пенев, НБВ, 9. Мъж е онзи, който върже гащи, / а писател — който знай да дращи. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 78. Не бой се господине от него [арапина],.., но от оного что седи в каляската, трябва да се боим; той сега е същий дявол. П. Р. Славейков, СК, 118. Онзи ми е брат, който ми се радва. Погов. Оня, който краде, той и лъже. Погов.

3. Посочва лице или нещо, което е известно, за което се говори, но не присъства, намира се на друго място или пък не е пряко познато на събеседниците. — Не искам да крия — чувството ми към онзи не е тъй силно, инак, отдавна бих те напуснала с радост за нова любов. Г. Стаматов, Разк. II, 30. Напоследък писмата ставаха все по-кратки,.. В края на зимата, се случи това, от което най-много се боеше: писмата престанаха да идват.. След месец всички от селото знаеха, че онзи е престанал да ѝ пише. Л. Михайлова, Г, 153. Но тя отиваше в Париж уж да следва приложно изкуство. Вятър работа. Това беше само претекст, защото я придружаваше старият чичов познайник — Михаел Цобел, онзи, моят директор. М. Грубешлиева, ПИУ, 171. // Посочва лице или нещо, което не е достатъчно познато на говорещия; друг. — Ако беше за алкохол, разбирам! — .. — Ето, виждате ли! — проплаква оня с издутия заден джоб. — Който пие, на него всичко му е позволено! Г. Друмев, УКР, 4-5. — Не знам какво е да му се припие на човек, но бих желал да знам,.. — казва примирително оня и като се оглежда боязливо, вади от задния си джоб плоско шише. Г. Друмев, УКР, 5. Набиваш жена си, / а онзи те гледа изниско / под своите вежди. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 66. Онзи в леглото, / разбрал, че живота / е свършен за него. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 38.

4. Разг. Пренебр. За означаване на пренебрежително, отрицателно отношение към някого. Кажи на онзи да си върви! Черен ми е пред очие! не искам ни да го видя, ни да го чуя!Не ми говори за оная. Подла интригантка се оказа.

5. За посочване на втория член при представяне на еднородни лица, предмети, възможности и под. След него тръгнаха една по друга мълви: тоз чул, погнали го тук с камъни, щели да го претрепят, онзи разправя: кърджии го срещнали еди-де, скитал се немил-недраг. П. Тодоров, И I, 42. Там няма да ходиш, тоз няма да гледаш, с онзи няма да говориш. Тирани. С какво право, моля ви се? Й. Йовков, ЧКГ, 21. — Ех, то това не може да се каже, че е против този или онзи, — разпери ръце кметът. Г. Караславов, СИ, 59.

6. За непряко именуване на сили на доброто или злото. В природата, и в човешката,.. всичко е възможно.. Онзи, който носи товара на нейните решения, чувствува,.., че в това има пръст онзи, който е баща на всички съдби. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 41. Аз слушам ангела, а на онзи, на рогатия, казвам: пъшт! Да се махаш! Й. Йовков, Б, 90. Като дойде оная с косата, не можеш да ѝ избягаш. △ Само онзи отгоре знае какво ни чака до свършека на дните ни.

◊ За онзи (оня) дето клати гората; за онзи (оня) дето духа (вее). Разг. За означаване, че нещо се извършва без смисъл, без полза; напразно. И то защо? Ей тъй, на халос, нафиле — за онзи дето вей. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 111. Научи се да искаш предплата, а не да работиш за оня дето клати гората. Оная работа. Разг. С притеж. или възвр. притеж. местоим. Евфемистично название на мъжкия полов орган. Там където си вадиш хляба, не си вади оная работа. Погов. Оная работа. Разг. Евфемистично название на полов акт. Той [мъжът] вече е готов да засуче мустак,.., благосклонно да те [жената] шляпне по задника и да мине направо на въпроса. А въпросът е за оная работа или както лицеприятно я наричаме — правенето на любов. Диал., 1990, бр. 51, 11. Онзи (оня) свят. Разг. Според вярванията и религиозните представи на хората — друг, въображаем, невидим свят, където са душите на умрелите. Кръсти се като ги [звездите] зърне тогава и овчар и друмник из друма, защото видиш ли да се откъсва

звезда — някоя грешна душа отива на онзи свят. П. Тодоров, И I, 1. — Светът се е обърнал, е, дъното му се провижда! Мене окото ми е на земята, надолу гледам и ушите ми са на четири. Ако не си добре на този свят, на онзи — никак. Ст. Загорчинов, ДП, 477. Изповедта е като този дъжд, измива замърсената душа и я приготвя за онзи свят. К. Петканов, ДЧ, 470. Никой не се е върнал от оня свят. △ Ще се оправим на онзи свят. Тази-онази; Тези-онези; тоз(и)-онзи; тоя-оня. Разг. Различни хора, някои хора. Ожених се, идат ни тези-онези, ний като все не можем да сколасаме и да се наканим! Един по един забравиха ни всички роднини! П. Тодоров, Събр. пр II, 225. До никакво разкритие не се е стигнало и като е дошъл човек от криминалната милиция, който се е застоял някой и други ден в селото, проговорил с тоз-онзи и си заминал в града. Б. Обретенов, С, 137. Мургаво асеновградче заразпитва за този-онзи от нашите писатели, праща им много здраве. Ст. Станчев, НР, 76. Тая не е като оная <работа>. Разг. Употребява се, за да се подчертае, че дадена дейност, работа или ситуация са доста трудни и сложни, никак не са лесни. Това-онова; Туй-онуй. Разг. Различни неща, някои неща; едно-друго. — Добре. — Облекчено каза обущарят. — Ние ще ти приготвим това-онова за път, ако мислиш да излезеш от града. Х. Русев, ПС, 12. Овчарят се оказа негов [на дядо Мирю] познат. Като поприказваха за овцете и за това-онова — той го помоли да поведе стадото към гъските. Ем. Станев, ЯГ, 61. Умря (тя) оная. Разг. Употребява се, за да се подчертае, че нещо планирано или очаквано никога няма да се случи, да се осъществи. — Умря тя оная, брате. Дето мислехме някога, че без князе и патрици ще водим държава. В. Геновска, СГ, 234.

Списък на думите по буква