ОНОДЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОНО̀ДЯМ, ‑яш, несв.; оно̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Онождам. — Чорбаджийката нам де била излязла .. Анка — дето утре уж щяхте да.. онодяте.. годежа — останала сама самничка. Д. Войников, КЦ, 57. — Нифелацията, — рече писарят, — на селото искали да онодят. Чудомир, Избр. пр, 36. онодям се, онодя се страд. — Не стига дето прахосвате толкози пари за нищо никакви парцали, ами като са захласнете в тях пущини, па не мислите за вкъщи како тряба да са наготви и — онодя. Д. Войников, КЦ, 2.