ОНОМАСТИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОНОМА̀СТИКА, мн. няма, ср. Езикозн. 1. Дял от езикознанието, в който се изучават собствените (лични и географски) имена. При изучаването на славянския етногенез, много переспективни са такива науки като ономастиката, хидронимиката, топонимиката и зооботаниката. Е, 1981, бр. 24, 3.

2. Съвкупността от собствени имена в един език. Българската ономастика е богата на умалителни имена.

— От фр. onomastique по гр. ΐ̀νομα 'име'.