ОП —Речник на българския език — алтернативна версия

ОП и О̀ПА междум. Разг. 1. За подкана за скок или за ставане, изправяне изведнъж; хоп, хопа. Няма нищо, малкия, хайде стани. Дай ръката, опа. Браво!

2. За израз на задоволство, облекчение или изненада, че нещо е станало изведнъж или най-накрая, след дълго чакане или в резултат на големи усилия; хоп, хопа. А пред бай Атанас излезе още една лисица. Спря се до мъртвата, подуши я и падна върху нея.. — Оп, миличките ми! — избоботи бай Атанас и от радост започна да целува пушката си тъй звучно, че го чуха по цялата верига. И. Петров, ЛСГ, 105.