ОПА̀ЗВАМ

ОПА̀ЗВАМ, ‑аш, несв.; опа̀зя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Успявам да попреча нещо да бъде повредено, разрушено, унищожено или изгубено; запазвам. Ето, връщам се от Криводолската махала, където събрах жените и им говорих как да опазят разсада. Л. Александрова, ИЕЩ, 272. Селска кал цвъртеше в нозете ни — отначало пазехме чистите си обуща, а после тръгнахме направо, защото бе невъзможно да ги опазим. Ст. Сивриев, ЗСБ, 240. Дигите опазват равнината от наводнения. △ Някъде чорбаджиите са давали големи откупи, за да опазят селището си от башибозука.

2. Успявам да запазя, съхраня живота, сигурността на някого. Първото нещо, което съобрази Чобана,.., беше как да опази младите, ако днес или утре дойде лют и сърдит Яначко. С. Северняк, П, 44. Да, затова е слязъл в село! Хорото да води — и то с мене! И затова хортува така пред всички — мене да опази от людски думи, никой да не знае, че три нощи е нощувал при нас. П. Спасов, ГЛЗЗ, 21. За нас друг изход нямаше. Трябваше на всяка цена да опазим хората, които придружавахме. Н. Драганов, ТМС, 121. Дай ми, боже, чест добра, / опази ме здрав и цял. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 244.

3. Успявам да направя нещо да продължи да съществува, да остане, да не изчезне; запазвам, съхранявам. Противоп. изгубвам. Балканското население е могло да опази непокътната своята народност и поради това още, че е било по-заможно. Б. Пенев, НБВ, 7.

4. Успявам да запазя, съхраня някакво отношение, чувство или качество. Невъобразимо трудно е да успееш, като едновременно с това опазиш честта и достойнството си. О. Василев, ЖБ, 203. Отколе / е имало и пак ще има, знам — / сърца, които и без твойта [на старостта] воля / докрай опазват юношески плам! НК, 1958, бр. 8, 2.

5. Успявам да задържа нещо като своя собственост, притежание; запазвам. То [скандинавчето].. не се предаде,.., изправи се на крака, стъпи върху монетата и отчаяно се запретна да я опази за себе си. Ал. Бабек, МЕ, 39. Девети септември 1944 година свари Драгия Вълков член на Народния съюз "Звено".. Това му даде възможност да опази немалка част от богатството си. Ст. Марков, ДБ, 149. Пък и малка беше земята.. Мъчно можеше да я опази независима. Заеми и дългове, дългове и заеми — това бяха пранги на краката му, спъваха го. А. Гуляшки, МТС, 179.

6. Само св. Пазя, охранявам напълно, докрай. — Ще гледа и ще пази той къщата, — обажда се тато. — И дано я опази! Т. Влайков, Пр I, 248. Едвам преди един час бяха забележили, че Дорослава е липсвала от затвора .. не можахме да я опазим. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 142. "Вижда се, че дядо Васил не ще може да опази нашата градина, затуй предлагам да го сменим с друг." С. Кралевски, ВО, 95. Пазя да не мине Слава. — Е, опази ли го? — Опазих зер, там, където аз пазя, там и пиле не прехвръква. Сл. Трънски, Н, 160.

7. Индив. Спазвам. Елементарна истина е, че всяка група от обществени деятели е длъжна да обяви ясно в името на какви начала ще се бори.. Това беше предварително условие за появяването на БСД партия; това е условието, което трябва да опазва и БСД съюз. Г. Георгиев, Избр. пр, 9. Да се поставят ясно принципите, да им се даде фактическо оправдание, ето второто условие, което в. "Другар" трябва да опази в полемиката си с нас. Г. Георгиев, Избр. пр, 12. опазвам се, опазя се страд. и възвр. Граница и жена не се опазват, ако Господ ги не пази. А. Дончев, СВС I, 66.

ОПА̀ЗВАМ СЕ несв.; опа̀зя се св., непрех. 1. Успявам да се предпазя от някого или нещо, което е вредно, лошо, опасно. Не пропусна да ги напътиш..; как да се опазят от предатели и врагове. Н. Никифоров, ПВ,

21. Опазих се от грипа с гълтане на много витамини. В най-тежките си часове Византия все намираше сили да се бори, да се опази. Й. Вълчев, СКН, 160.

2. Успявам да остана цял, невредим; запазвам се. В последния момент клекнах, та се опазих да не ме удари топката.

◊ Боже опази!; Опазил ме Бог (Господ)! Разг. 1. Възклицание при опасение, че може да се случи нещо неприятно. — Най-напред — .. — никой нищо не говореше за него. И ако се кажеше нещо.., то непременно трябваше да бъде лошо. Инак — опазил те господ! Г. Караславов, Избр. съч. I, 271. 2. Възклицание за подчертаване, че не съм извършил нещо и че желая да се предпазя от извършването му. — Господин Стефанов, оставете зет ми на мира — умоляващо каза Костакев. — Не го въвличайте в опасната си игра, за да не пострада домът ми. — Опазил ме Бог! Та той не е дете, как ще го въвличам? Х. Русев, ПЗ, 237. 3. Възклицание за подчертаване на висока степен на някакво качество. — Само планини. Такива планини — боже опази! Свят да ти се завие. А. Гуляшки, МТС, 30.

Списък на думите по буква