ОПАЗЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПАЗЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. 1. Който е съсредоточен, наблюдателен; внимателен. По пъргавия ход и кършена осанка / опазливо око познало би за миг, / че то е момък млад. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 117.

2. Който полага усилия, напряга се, внимава да не му се случи нещо неприятно или лошо; предпазлив. Минало ся немного время.. и многото рачители за пързалка, понеже видели, че ледът не може да бъде вече надежден, принудили ся.. да ся оставят от това любимо ним занятие... Някои обаче, кои не били толкоз опазливи, не побояли ся да ся пущат по тойзи ненадежен път. С. Радулов, ГМП (превод), 146.