ОПАК —Речник на българския език — алтернативна версия
О̀ПАК, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. В съчет. със страна — който е на гърба на лицевата част, който е обратно на лицето. Най-сетне заспах, а когато на другата сутрин се събудих, от нея нямаше ни следа. Щях да си помисля дори, че съм сънувал, ако в бързината не бе застала дивана от опаката страна на одеялото. П. Вежинов, Б, 22. Когато се подшива яката, тегелът се извива към опаката страна на дрехата и не се вижда. Т. Кръстев и др., ТГДО, 26. Избърса [квартирантът] прахта,.., обърна възглавницата от опаката, по-чиста страна. М. Грубешлиева, ПП, 126. — Кръст има на камъка, на опаката страна .. издълбан кръст. Ив. Карановски, Разк. I, 183.
2. Който е разбъркан, с нарушен ред, структура; объркан, крив. Тя [Султана] се проклинаше, че днес го [Лазар] ядоса на няколко пъти — такава си е тя, проклета, нищо не може да търпи и какъв опак ден! Д. Талев, ЖС, 453. — Брей! — рече той на изтичалия насреща му механджия.. — Денем ще речеш пролет, а вечер — студ!.. — Влашка работа, войводо! — побърза да се съгласи той угодливо. — И времето им, и то опако. Ст. Дичев, ЗС I, 438. Други еще опаки работи ще станат тези: които имат малко пари, млого ще харчат, а които имат много пари, малко ша харчат. П. Р. Славейков, СКНГ, 8.
3. Който е недобър, неблагоприятен; лош. Отечеството ни бе разкъсано на три части. И големият български въпрос остана да се развива при най-опаки условия, като се раздроби на сума по-малки въпроси. П. К. Яворов, Съч. II, 167. — Свят, опак свят днешният. Дето го мислехме едно време за срамотно, днес е благородно! Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 21. — Трябва да се махна наня‑
къде, та да ви светне и да заживеете тогава хубав живот! — Де опаки приказки, де! — ще отвърне със закана чичо Венко. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 276.
4. Прен. Който е особен, който е със странни качества, различен от подобните си. Кръстевица гласеше нещо за Въкрил, но не се решаваше да се допита направо до него, защото се боеше — какъвто си е по своему опак, няма да я разбере. Г. Караславов, ОХ IV, 12. — Какъв странен язик говорят тука! — Да, много чудноват и опак. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 164.
5. Прен. За човек — който е винаги недоволен, не одобрява нищо, не се съгласява с други, а и обикн. постъпва обратно на очакваното или приетото; своенравен, дръпнат, несговорчив. Тая история ми я разказа моят комшия Чика Пера, човек около шейсетте, опак и темерут. Ал. Томов, П, 70. Пари за обед ще даде в един часа след обед, винаги тъй е правил, после се сърди, че не е готово. Опак човек, ни се води, ни се кара. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 460. — С Гмуреца да почнем, рекох. — А бе тоя опак човек! — възрази Ралчо. — Ще ни провърви рачешката, мислиш че е забравил джипа? По-добре да почнем от горния край, с Боньо Дървото. Ст. Даскалов, СЛ, 74. С опак човек не се препирай. Посл.
6. Остар. Зъл, лош. Ти, без да та угадя, изпринчил си се из ръцете ми и пълзешката си отишел до Митиовчиното черно куче да го милваш, а то беше много опако куче. Лил., 1884, кн. 7, 27. Лице мургаво, опако, очи хлътнали, вежди навъсени, скачулени; туй ти е то, горе-долу, прочутият Ибраим паша. Ил. Блъсков, СК, 11.
◊ Опаката страна <на медала>; опакото лице. Разг. Опакия<т> лик. Старин. Лошата, отрицателната страна (част) на нещо. Заслугата обаче на Друмев има и своята опака страна, с един непростим грях при издаването на скъпия ръкопис ["Мати Болгария"]. М. Арнаудов, БКД, 219. Ето с такива тъжни и угнетителни картини арабският пазар разказва за опаката страна на Изтока. С. Северняк, ОНК, 268. Тая необикновена и страшна тишина, в едно запустяло село, припада като олово и тегне на душата. И пред нас, неволно изпъква опакото лице на войната — разорението, пустошът и смъртта. Д. Калфов, ПЮН, 22. Не съм от ония, що кълнат живота / и виждат му само опакия му лик. Ив. Вазов, Съч. III, 39. Опак рак. Диал. Крив рак.
О̀ПАК нареч. Диал. Отзад, назад, обратно. Доде си Стоян издума, / е че сеймене стигнаха, / опак му раце връзали / и във темница фрълили. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 197. Просяче дарба не гледа, / Милен за ръце улавя, / опак му ръце извива, / с тънки конопци вързува. Нар. пес., СбВСтТ, 949.
ОПА̀К, мн. няма, м. 1. Геол. Качествена бяла глина за грънчарски изделия (М. Филипова-Байрова и др., РЧД).
2. Бели грънчарски изделия, направени от такава глина (М. Филипова-Байрова и др., РЧД).
3. Геол. Като прил. Непрозрачен, мътен. Според степента на прозрачност минералите са: 1. Прогледни (прозрачни) .. 2. Полупрозрачни .. 3. Непрозрачни (тъмни, опак) — магнетит, пирит, въобще всички руди. Г. Геооргиев, МП, 125.
— От нем. opak по лат. opacus 'непрозрачен'.