ОПАКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
О̀ПАКИ, мн. няма, ср. 1. Остар. и диал. Опако. Бай Ганю, взирай се по-дълбоко в европейския живот, дано му видиш лицето, стига ти се е натрапвало туй пусто опаки! Ал. Константинов, БГ, 85. Лондон е един образ с добро лице, нъ със страшно опаки. Т. Икономов, ЧПГ, 41. С опакито на сабята си отбил меча на Абдула. Ст. Ботьов, К (превод), 80.
2. Диал. Дупе, задник. За влязъл добитък в чуждо място — застрелва [агата] добичето, а на стопанина удря двадесет тояги по петите. Комуто не отърва — да си седи на опакито. А. Дончев, ВР, 67.