О̀ПАКЪВ, ‑ква, ‑кво, мн. ‑кви, прил. Разг. Опак. — Мале, аз не ща да ся оправям пред тебе,.., благослови мя, че аз отхождам при войската си. — Ох, Святославе, рече Олга, много си опакъв. Е. Мутева, РБЦ (превод), 135. Все нещо ще измисли диво, опакво, ама обично дете.