ОПАЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПА̀ЛЯМ, ‑яш, несв. (остар. и диал.); опа̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Опалвам. Както огня изгаря храстието и трънито, тъй и благодатта на святаго духа опаля греховното тръне. М. Петров, ПВ (превод), 67. Юрданица чевръсто опаляше фурната. Из тенекиения кюнец се точеше мътносив дим. И. Петров, МВ, 6. опалям се, опаля се страд.