ОПАНДЖАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПАНДЖА̀К, мн. ‑ци, м. Диал. Ямурлук. Без много да се отупва, развявайки расото си, закопчано само на горния край като опанджак, дойде със сламките на гърба. Ст. Даскалов, ВМ, 13. Като се тата премени, / саблята да си запаше, / опанджак да си загръне, / саблята да се не види! Нар. пес., СбНУ ХLIV, 170.

◊ По киша опанджак. Диал. Подигр. Когато вече не е нужно, когато е станало излишно; със закъснение.

— От тур. yapıncak.