ОПА̀РВАМ

ОПА̀РВАМ1, ‑аш, несв.; опа̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. С огън или нещо горещо засягам кожата на някого като му причинявам болка. Гледай да не ме опариш с машата.

2. За огън, пламък, нещо нагорещено — внезапно силно и за кратко парвам кожата и причинявам болка на някого. Запалената цигара догаряше в ръката му. И чак когато го опари по пръстите, той я пусна на земята. Ст. Марков, ДБ, 343. От мъка [Димо] грабна шепа пръст и я хвърли в огъня. Едно въгленче отскочи и опари ръцете на Жельо ефрейтора. К. Петканов, МЗК, 270. Обр. Тя вдигаше кошницата, постисваше я.. Сетне се впускаше към мене, стискаше ме в прегръдките си. Топли сълзи опарваха страните ми. Мама плачеше от радост. Кр. Григоров, ОНУ, 88.

3. За растение или животно — предизвиквам внезапно силно усещане за болка, парене у човек, като изхвърлям парлива течност. Копривата опари босите му крака. △ Блъсна се в медузата и тя го опари.

4. Прен. Предизвиквам кратко болезнено усещане за обгаряне, парене. Стисна [Димо] тънката шия на шишето и пи няколко глътки. Лютите капки опариха гърлото му. К. Петканов, МЗК, 190. Лазар Глаушев лежеше на твърдата, ръбеста постилка и не можеше да заспи.. Нещо го опари по шията, посегна той там и размаза нещо с пръсти — полъхна го смрад на дървеница. Д. Талев, ПК, 379. Обр. Насреща му се задава гиздава мома.. Нейните черни очи пресрещат блясъка на тънкото сребро по гърдите на юнака и опарват загорялото му лице. К. Петканов, ОБ, 1. Още като чу името на Елена, Найден наведе очи над масата.. Любовта му към тая жена все още тлееше и го опарваше като въглен, колчем някой заговореше за нея. В. Геновска, СГ, 445.

5. Прен. Причинявам огорчение, обида на някого с постъпките или думите си; засягам. Тези два късички реда в послеписа... Аз ги прочитам вече няколко пъти.., отде той можеше да разбере, че ще ме опарят така лошо тия думи? Г. Райчев, Избр. съч. I, 6.

ОПА̀РВАМ СЕ несв.; опаря се св., непрех. 1. При докосване или поемане, поглъщане на нещо горещо, изпитвам силно усещане за парене, болка от изгаряне. — Щяха да поминат и без тебе! — забелязва уж мимоходом Салих и понечва да си вземе от картофите, но се опарва и плюе в ръката си. Н. Хайтов, ШГ, 90. Някой по-нетърпелив опитва месото в котела, опарва се, но гълта парчето през сълзи. Б. Несторов, СР, 82.

2. Прен. Изживявам силно дълбоко разочарование или неуспех, понасям страдания или загуби, обикн. заради чужди грешки при извършването на някаква работа. Опарих се от много помощници, та сега работя само с двама приятели.

◊ Не съм се опарил в кашата на някого. Разг. Не съм изпатил, не съм пострадал от

някого. Не сте се опарили в кашата му, та затуй му вярвате.

ОПА̀РВАМ

ОПА̀РВАМ2, ‑аш, несв.; опа̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Изпирам като попарвам с вряла вода; изпарвам1. В селото огрея някакво ново слънце. Мъжете се преродиха — срещат ги стегнати, избръснати, наперчени. Взеха да се чуват весели смехове. Жените си опариха ризите, обуха чорапи, омиха си косите. Елин Пелин, Съч. IV, 273. опарвам се, опаря се страд.

ОПА̀РВАМ СЕ несв.; опа̀ря се, св. непрех. Изпирам дрехите си с вряла вода; изпарвам се.

Списък на думите по буква