ОПАРВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПА̀РВАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от опарвам¹ и от опарвам се. Медузата е хищник, който парализира жертвите си с парлива течност, изпускана от пипалата.. Опарването наподобява опарване от коприва. Д. Славчев и др., БМ, 43.

ОПА̀РВАНЕ², мн. ‑ия, ср. Диал. Отгл. същ. от опарвам² и от опарвам се.