ОПАРЍЧВАМ

ОПАРЍЧВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; опарѝча се, ‑иш се, мин. св. ‑их се, св., непрех. Разг. Получавам, сдобивам се с повече пари. — Изглежда, много си се опаричил — го задявах. — Е да, както виждаш. Сега не съм учител... — и току вадеше един доста голям вързоп от по 100-левови банкноти. Сб??СЕП, 331. Може, като се опаричиш, да му купиш една предна гума. Н. Русев, П, 127. При Петко сами дойдоха, без да им пише писма, малцината, които бяха забягнали по обектите да се опаричват. — Давай работа! — протягаше мазолестите си ръце Игнат Крушов. Ст. Даскалов, СЛ, 263.

Списък на думите по буква