ОПАРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПАРЯ̀М, ‑яш, несв. (остар. и диал.);опа̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Простонар. Опарвам¹. От покрит въглен да се боиш, че по-дълбоко та опаря. П. Р. Славейков, БП II, 31. опарям се страд.

ОПА̀РЯМ СЕ несв., опа̀ря се, св., непрех. Опарвам се.