ОПАСВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПА̀СВАНЕ¹, мн. няма, ср. Отгл. същ. от опасвам¹ и от опасвам се.

ОПА̀СВАНЕ², мн. ‑ия, ср. 1. Отгл. същ. от опасвам² и от опасвам се. Главните сили на жандармерийското поделение, като разбраха опасността от движение по открита местност, не последваха патрула. Разделиха се на две групи, всяка от които предприе опасване на височината. Сл. Трънски, Н, 694.

2. Църк. Част от церемониалния обред при ръкополагане на свещеник, която символизира ролята на свещеника като посредник между Бога и миряните. В духовен смисъл означава [поясът].. Крепост и сила божествена, която укрепява священослужителите, непорочно да служат, както що свидетелствува и молитвата, която ся чете при опасването. З. Петров и др., ЧБ (превод), 41-42.