ОПАСЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПАСЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Книж. 1. Безпокойство, тревога, страх от нещо лошо, предчувствие, че е възможно да се случи нещо лошо, опасно. Настоятелите не могат обаче да не изкажат оправданото си опасение, че това решение, което те смятали само за "привременна мярка",.. могло да застраши издръжката на дружеството. М. Арнаудов, БКД, 133. Първите сведения за Петрана Балканджиева посрещнах резервирано и с опасение: подозирах, че тя е подставено лице, предназначено да отклони вниманието на полицията от действителните ръководители. К. Георгиев, ВБ, 93. Христо веднага разбра какво беше се случило и изтръпна: опасенията му се сбъднаха с ужасна точност. Ст. Марков, ДБ, 278. Идването на либералите на власт не можеше да бъде посрещнато в Лондон с антипатия; само техният краен национализъм будеше опасения за мира. С. Радев, ССБ I, 198.

2. Съмнение, подозрение. — Детето е твое;.. и ако се дърпаш, то е от зле разбран срам. — Не е вярно! — извика Асенчо, изненадан от факта, че пенсионерът отгатва най-тайните му опасения, които дори пред себе си не искаше да признае. Р. Михайлов, ПН, 133. Опасенията на княза, че отговорът на Милана означава незабавно обявяване на войната, не се оправдаха. В. Геновска, СГ, 349.