ОПА̀СНОСТ

ОПА̀СНОСТ, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. Възможност, вероятност да се прояви, да се случи нещо лошо, неприятно; заплаха. — Властителю,.., в опасност е твоето царство и твоя престол! Хр. Смирненски, Съч. III, 137. Ако не успееше [Костов] да я [Ирина] предупреди по телефона, тя щеше да тръгне рано сутринта за Солун и да се изложи на всички опасности, с които бе свързано пътуването. Д. Димов, Т, 552. Без тях [укрепленията] българската столица би била изложена на голяма опасност, тъй като се е намирала в равнина. Ст. Михайлов, БС, 8. — Да гръмна ли? — Не! — каза Ян Бибиян. — Само в случай на опасност. Елин Пелин, ЯБЛ, 138. Началникът на станцията с артистична лекота доказа, че лъвът не представлява опасност за него. Й. Попов, БНО, 116. Съществува реална опасност да бъдат забравени и дори напълно да изчезнат ценни национални ястия, вкусни чорби и гозби. Л. Петров и др., БНК, 6.

◊ Вън от (всяка) опасност. Книж. В напълно сигурно и добро състояние, положение съм и повече нищо не ме заплашва, застрашава. След седмица-две,.., ротният отиваше на добре. Че ще оздравее и че е вън от

всяка опасност, това се виждаше от доброто настроение на ординареца му. Й. Йовков, Разк. III, 28.

Списък на думите по буква