ОПАСУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПА̀СУВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); опаша, ‑еш, мин. св. опа̀сах, св., прех. Остар. и диал. Опасвам2. Посредством знанието той [човекът] опасува земята с тел като с пояс и на разстояния от хиляди часове той ся съобщава за една минута време. И. Тонджоров, Лет., 1872, 159. Река е тъй също неко водно събрание, което тече през някакво преголямо местно разстояние, опасува цели предели и в морето се излива или в друга по-голяма река. Е. Васкидович, ПП (превод), 42. Петкано, бяло Петкано! / Петкана дете облача, / облача и опасува. Нар. пес., СбИБ, 1. опасувам се, опаша се страд. и възвр.