ОПАЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
О̀ПАЦЕ
О̀ПАЦЕнареч. Простонар. Обърнато, наопаки, опаком. На няколко крачки след факлоносеца вървеше хан Пресиян. Държеше опаце лявата си длан на устата, за да спира непоносимата воня, и газеше труповете. Й. Вълчев, СКН, 183.