О̀ПАЦЕ

О̀ПАЦЕ нареч. Простонар. Обърнато, наопаки, опаком. На няколко крачки след факлоносеца вървеше хан Пресиян. Държеше опаце лявата си длан на устата, за да спира непоносимата воня, и газеше труповете. Й. Вълчев, СКН, 183.

Списък на думите по буква