ОПАЧА —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПАЧА̀, ‑иш, мин. св. опачѝх, несв., прех. Остар. и диал. Представям нещо не така, както е; изкривявам, изопачавам. Напразно благочестивият "Съветник" [вестник] си опачи душата да става злочестив наветник и клеветник. Г, 1863, бр. 11, 82. опача се страд.
◊ Опача си душата. Диал. Умишлено лъжа.