ОПАЧЍНА

ОПАЧЍНА1 ж. Остар. и диал. Опака страна, опако. Водата, що я пиели, течела покрай корението от тревата, що я викат копиден. Листот от тая много миризлива трева ие търкалес и много дебел; боята му ие на листо зелена отлице, от опачина биет и на цървено. СбНУ ХХIХ, 206.

ОПАЧЍНА

ОПАЧЍНА2 ж. Остар. и диал. 1. Лошотия, неприятност. Станахме 1865 година. Но дано бъде весела, благополучна, без опачини и неволи. М. Кънчев, В, 196. В тия вестници се говорело против абсолютизма на султана и тумбата му, против своеволията, разхищенията, рушветчийството и всички други опачини на султановия режим. Хр. Бръзицов, НЦ, 287.

2. Опърничавост, своенравие. Па не стигаха тие нейни трудове и мъки, ами и Панчо ѝ притуряше със своите опачини, с честите си глъчки и викове, а особено пък като зе и да замахва. Т. Влайков, Съч. II, 140.

Списък на думите по буква