О̀ПА̀Ш

О̀ПА̀Ш, ‑ът, ‑а, мн. ‑и, м. Остар. и диал. Опашка. Едно кученце, което наглеждах в

тъмницата,.. като съпикаса, че съм вече дошел, завтече се към мене, та махаше с опаш. Св. Миларов, СЦТ, 132. Като дигне веднъж глава [конят], като вирне опаш, че като търти да бяга, то нищо го не спира, нищо му са не види пред очите. Ил. Блъсков, ПБ I, 23. Както тичат [кокошките] да ловят скакалци, между тревата се чернеят само опашите им. Й. Йовков, АМГ, 159. Къде му [на Трепчо] са крилцата? — / Те му красят главата./ А какъв му е малък опашът — / и мухи се от него не плашат! А. Разцветников, ЩТ, 17. Навири ли кучка опаш, кучетата вървят подире ѝ. Погов. П.Р. Славейков, БП I, 279.

◊ Махам опаш като котка за мръвка. Диал. Ирон. Докарвам се пред някого, подмазвам се, лаская някого, обикн. за да получа някаква облага. Станала тиква, надула си и опаш. Диал. Ирон. За човек, който се гордее, държи се надменно, без да има за какво. Трън ти под опаш. Диал. Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Не ме е грижа, че си отиваш, махай се, върви, където искаш (казва се, когато някой заплашва, че ще бяга). Увирам се / увра се като конска муха под опаш. Диал. Много съм нахален.

Списък на думите по буква