ОПАШАТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПАША̀Т, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който има опашка. То влизаше в дълбокия подмол .., навираше десницата си в дупките и гонеше рибата към сака. Когато Найден надигаше мрежата и някое опашато животно почваше да пляска в кесията, радостта на Нямото нямаше край. А. Каралийчев, СР, 29. Опашата костенурка премина по дъното, ту пълзеше по кафеникавите камъни, ту плуваше там, където ситното течение се опитваше да я отнесе. Д. Фучеджиев, Р, 159. След първата баня малки и големи [патета] тръгваха на пътешествие. Обикаляха семейно цялото езеро, като пребъркваха с човки плитките заливчета и лапаха сегиз-тогиз по някоя опашата попова лъжичка. О. Василев, УП, 37. Дядо веднъж донесе някаква ръж от планината и я смляхме на брашно. Нали гладясали, налапахме се, още неизпечен добре хляба. И един по един взехме да падаме като мрътви на пода. После, когато се просвестихме, дядо се досети, че забелязал някакви опашати зрънца, омайничета, в житото, ала не мислел, че толкоз пък може да се отровим... Кр. Григоров, Н, 200. ● За фрак, редингот и под. — Аз ще си купя бял крават, / .., чер фрак опашат / за ближний карнавал! Ив. Вазов, БМ II, 122.
2. Който е с дълга опашка. Отвъд пармаклъка се виждаха дългите дворища на джендема.. ей ги казаните, ей ги огнените езици... Там влизаха грешниците, водени от черни опашати и рогати дяволи. Д. Немиров, Б, 215. — Ех, джунглата! Джунглата!.. — Ами малките опашати маймунки — колко бяха милички! П. Бобев, ЗП, 70. — Да ми удариш десетина яребички крилати!.. — И една лисичка опашата. А. Каралийчев, ПС I, 158. Три дни става как се гуши / Зайо Байо дългоуши / сред полето в търницата, / да си пази душицата / от ловците мустакати, / от кучета опашати. Елин Пелин, ПБ, 131.
3. Прен. Диал. За вяра, религия — дяволски, нечестив, погански. Заробиха турците целия свят. На Петровден минаха черни арапи от опашатата вяра. Те караха невести от земята на Добротича. А. Каралийчев, В, 147.
4. Като същ. опаша̀тият, само членувано, м. Дяволът; лукавият, рогатият, нечестивият. Само дядо Настас продължаваше.. да се чуди — как беше възможно един и същ човек едновременно и да пее по радиото, и да пътува с "автунбил". — Тукана опашатият ще да има пръст — рече си той. А. Тонич, ГЗМ, 21-22. Мъчи го опашатият! Дяволът се труди да направи някого да стори зло. СбНУ ХV, 13.
◊ Опашата звезда. Разг. Комета. В слънчевата система са включени още и така наречените комети или опашати звезди. Гр. Николов и др., ОГ, 15. — Пък да ти кажа ли, отче мой, — продължаваше калугерът .. — лоши, лоши времена идат! Знаци по небето видели, казват звездобройците, опашати звезди се явили — за мор ли, за бран ли голяма тълмят! Ст. Загорчинов, ДП, 233. Опашати земноводни. Зоол. Клас гръбначни животни с опашка, които съчетават белези на водни и на сухоземни животни; амфибия. Amphibia. Тропическите райони на земята са населени от разнообразни бозайници и опашати земноводни. △ Анакондата е опашато земноводно, достигащо на дължина от осем до десет метра. Опашата лъжа. Разг. Неодобр. Прекалено голяма лъжа; дърта лъжа. — Не лъжа! Наистина, имам си два гълъба!.. — Ех, че опашата лъжа! — подигра го пак Наско. П. Стъпов, ЧОТ, 25. Каквото щете да разправяте, / все пак обичаме лъжата; / тя някак разкрасява нравите, / най-вече щом е опашата. Ст. 1963, бр. 922, 2.