ОПАШКУЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПАШКУ̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; опашку̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Рядко. Обвивам някого с бинт, платно и др. подобно на паш‑

кул; омотавам, овързвам. Люба: — Безмълвен не, но шаващ, ръкомахащ / и раната — на, виждаш, пак кърви. Митя: — Но ти пък тъй съвсем ме опашкули? Сл. Красински, БН, 54-55. Изтегнат на гърба си, неподвижен и цял опашкулен в бинтове, Иван Данашков едва-едва протегна ръка. Д. Калфов, ИТШ, 13. опашкулвам се, опашкуля се страд.