ОПАШНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПА̀ШНИЦА, мн. ‑и, ж. Диал. Стърчишка на волска кола или каруца. В двора миришеше силно на конски тор,.. под сайванта се виждаше стара издраскана каручка със счупена опашница, подпряна на един обърнат кош. Ем. Коралов, ДП, 157. Цялата кола на Гмуреца беше разглобена парче по парче. На една камара бяха неплатите и спиците .. Процепът, яремът, лисицата и опашницата се пружеха край комина. Ст. Даскалов, СЛ, 77. Циганинът засвири чорбаджийското хоро, Дано Коцов и другарите му навириха остените, наловиха се. А Мито Пецов, провесил крака от двете страни на опашницата, държеше бутилка с коняк. Т. Харманджиев, КЕД, 238. Крави, биволици, вързани по две, по три за опашниците на колите, мучеха жално. Й. Вълчев, СКН, 368.